27.09.2022

Благите дарове на благодарността

Thank you, Gracias, Merci, Tасk, Danke, Хвала. Учтивата дума “благодаря” е най-базовата или единствена дума, която знаем на почти всеки чужд език, или поне на най-разпространените в Европа. Тя се чувства със сърцето, извира от душата и не винаги е достатъчна да изрази отношението и емоцията, които изпитваме, когато истински искаме да благодарим.

 Ако имаше ежегоден конкурс за най-красива българска дума, то сигурна съм, редовен победител би била „благодаря“. И защо не? Какво по-красиво от това да дариш нещо благо на другия, да дадеш добро, да направиш благ дар?

Световният ден на благодарността се чества на 11 януари всяка година, в САЩ и Канада празнуват Деня на благодарността на 25 и 26 ноември, които се падат именно тази седмица,  у нас подобни празници са Деня на християнското семейство, Сирни Заговезни, Фестивал на хляба, но не и конкретен ден на благодарността. И все пак, има ли нужда наистина от един – единствен ден, посветен на “благодаря’? Защо всеки ден да не бъде ден на благодарността?

За какво най-често казваме “благодаря”? 

Ситуациите, в които най-често благодарим, са свързани с ежедневието и бита – благодарим за изпусната вещ, за върнатото ресто в магазина, просто от учтивост, за направена услуга, за някакво предупреждение, за направен подарък, за получен комплимент.  Обобщено, най-редовно казваме “благодаря” по конкретни и очевидни причини, които едва ли не изискват  благодарно отношение, иначе бихме изглеждали невъзпитани, груби или неоценяващи направеното за нас. 

 Но всъщност благодарността се крие и на много други места, съкровени малки моменти, които ни даряват специална емоция и усещане. Например, пишейки тази статия, слушам пиано изпълнения на Jacob’s Piano – 10 pieces: A tribute to Ludovico Einaudi. Мелодията се казва  Giorni Dispari, а очите ми се пълнят със сълзи, заради красотата на произведеното звучене. То е толкова нежно, изтънчено, ефирно и нереално. Просто красиво. И изпитвам благодарност за този момент, че мога да почувствам емоции, за които думите са бедни и недостатъчни. Изпитвам благодарност и когато получа емоционална подкрепа и утеха в тежък момент от близки хора. Този момент е голям подарък, който не бих получила, ако не бях срещнала трудност и предизвикателство.

 Благодаря на себе си, че не съм се предала пред чувството на “не мога” и съм постигнала нещо, което преди не съм могла да направя. Преодоляла съм някакъв  страх. 

А за какво не (си) благодарим?

Често забравяме или дори не се сещаме да се отнасяме с благодарност към себе си за преживените етапи от живота ни. Трудно е и да бъдем благодарни за тях, особено ако са били тежки и мъчителни. Но всъщност така личността ни израства и надмогваме себе си и демоните си.  Не благодарим за малките неща, като разходка в красива гора; че сме се погрижили за себе си с разкрасителна процедура; че сме си подарили преживяване; че сме се погрижили за душевното си спокойствие и уют.

 Дяволът е в детайлите, казват. Но в детайлите се крие и истинското, възвишеното, непреклонното. Не е нужно някой да направи нещо за нас, за да изпитаме благодарност. Нека благодарим за научените житейски уроци, макар че ни носят и страдания; да благодарим,  че сме тук и че се трудим да водим добър и щастлив живот. Това изисква определено количество вътрешна сила, която се намира във всеки от нас, но доколко го осъзнаваме? 

Благодарете на себе си, ценете себе си,  не се забравяйте и пренебрегвайте, подарете си благодарност за това, което сте и принципите и ценностите, които носите в душата си. А аз ви благодаря, че отделихте време и прочетохте тази статия докрай. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

GDPR Cookie Consent with Real Cookie Banner