23.05.2022

Защо се будим в 3 сутринта?

Мислите често са притеснителни и наказващи ни, особено в 3 сутринта. Изумително е как среднощните притеснения се изпаряват с изгрева на слънцето или поне интензивността им вече не е същата. Българската поговорка, че утрото е по-мъдро от вечерта, го е доказвала многократно. Интензивната мисловна дейност в 3 сутринта е ирационална и непродуктивна, но каква е нейната функция всъщност? И какво се опитва да направи нашият мозък, будейки ни по никое време. На тези въпроси отговаря Neuroscience News.

Ритъмът на биологичния ни часовник

При нормален нощен сън нашата невробиология достига повратна точка около 3 или 4 сутринта. Телесната температура започва да се покачва, интензивността на съня намалява, секрецията на мелатонин (хормонът на съня) е достигнала своя връх, нивата на кортизол (хормон на стреса) се увеличават. Това е времето, в което тялото се подготвя за старт на деня.
Забележително е, че цялата тази дейност се случва независимо от сигналите на околната среда, като например светлината от зазоряването. Природата отдавна е решила, че изгревът и залезът са толкова важни, че те трябва да бъдат предвидени предварително и да сме подготвени за тях (циркадният ритъм или „биологичният часовник“ се дължи на тези природни сили).

Многократните събуждания през нощта

Всъщност ние всяка нощ се събуждаме много пъти, а лекият сън е по-често срещан през втората половина на нощта. Когато сънят ни е стабилен, а ние сме спокойни, не осъзнаваме и рядко помним тези пробуждания. Но, когато добавим малко стрес, има голям шанс събуждането да се превърне в напълно осъзнато и неприятно състояние.
Предварителните мисли и притеснения, че можем да се събудим, когато трябва да спим, също могат да ни накарат да избухнем в тревожно събуждане в малките часове, когато сме във фаза с по-лек сън.
Ако това ви е познато, имайте предвид, че безсънието реагира добре на психологическо лечение с когнитивно-поведенческа терапия. Съществува и силна връзка между съня и депресията, така че е важно да говорите с Вашия лекар или да потърсите помощ от терапевт, ако имате притеснения относно съня си.


Минимални ресурси в малките часове

Приблизително по това време в цикъла на сън, ние сме в най-ниската си точка на физически сили и на познавателни способности. От гледна точка на природата, това е време за физическо и емоционално възстановяване, така че е разбираемо, че нашите вътрешни ресурси са минимални.
Но също така ни липсват и други ресурси посред нощ – социални връзки, културни ценности, всички умения за справяне на възрастен в момента са недостъпни. Без нито едно от нашите човешки връзки, умения и пособия, ние оставаме насаме в тъмното с мислите си. Така че умът е отчасти прав, когато прави заключение, че проблемите, които генерира, са нерешими. Поне не и в 3 часа сутринта.

Как така не се сетихме за това?

Щом изгрее слънцето и ние си пуснем радиото, докато хапваме закуската си и си играем с котката, проблемите ни от 3 часа сутринта сякаш изглеждат по нов начин. Не можем да повярваме, че решението е просто да звъннем на някой или да отложим среща или събитие. И как тези решения дори не са минали покрай главата ни в малките часове?

Умът, на който не му трябват решения в 3 сутринта

Истината е, че нашият ум всъщност не търси решение в 3 часа сутринта. Може да си мислим, че обработваме задачите си. Но всъщност този процес не е свързан с решаване на проблеми. Това е злият близнак за разрешаването на проблеми – тревожността.
Тази тревожност идентифицира проблем, размишлява за най-лошия възможен резултат и пренебрегва възможностите, които можем да получим, ако действително настъпи нежеланата развръзка.

Какво можем да направим по въпроса?

Забелязали ли сте, че мислите в 3 часа сутринта са много фиксирани върху самите тях? Способни сме да ги превръщаме в негативна мисловна спирала. В тихата тъмнина е лесно да се плъзнеш несъзнателно в състояние на егоцентричност. Точно тогава можем да генерираме ярки и болезнени чувства като вина или съжаление. Или да се вглеждаме в несигурното бъдеще, генерирайки неоснователни страхове.

Медитацията

Източната техника, която ни помага да спрем вътрешния монолог, понякога работи, понякога – не. Ако все още сме уловени в мрежата на негативно мислене след 15 или 20 минути будуване, можем да следваме съветите от когнитивно-поведенческата или друга терапия, получени от терапевт, сертифициран в тази област. Или можем да прибегнем до съветите на програмата за позитивна интелигентност на преподавателя от Станфорд Ширзад Шамин, която предлага трайно решение за нашата тревожност.

Създаване на нови невронни пътечки в мозъка

Част от методите на позитивната интелигентност включват привличане вниманието ни към сетивата. И колкото и да ни се струва лесно за изпълнение, то се оказва непосилно при тревожност и стрес. Програмата, помогнала на над половин милион души да овладеят тревожността си, работи ефективно с помощта на ежедневни упражения, които подпомагат изработването на нови невронни пътеки в мозъка. Например, научаваме се да се фокусираме върху звука на дъха ни или върху фините усещания при докосване на върха на пръстите ни. Когато ни връхлетят тревожни мисли, внимателно връщаме вниманието си към звука на дишането. Тези действия може да ви изглеждат много обикновени, но в 3 часа сутринта са полезни и имат силата да помагат за справяне с непродуктивното ни мислене.

За пълна информация за програмата за Позитивна интелигентност с подкрепата на български психолог, свържете се с екипа на Медия Психология на имейл info@mediapsihologia.com. Програмата се провежда на английски език.

Тест за откриване на вътрешните ни саботьори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

GDPR Cookie Consent with Real Cookie Banner