27.09.2022

За тревогите на родителите и развитието на детето

Визитка:

Катерина Чонова е магистър по Училищна психология и психотерапевт под супервизия в майсторско ниво на Дружеството по позитивна психотерапия в България и WAPP (World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy). Член е на Дружеството на психолозите в България. Сертифицирана за обучение в Детска игрова психотерапия към Института по позитивна психотерапия. Има сертификат за провеждане на скринингов тест за оценка на детското развитие Developmental Profile-3 (DP-3). Основател и автор на сайта mediapsihologia.com. Майка на близнаци. Има научни интереси в областта на социално-емоционалните умения и прилагането им в предучилищна и начална училищна възраст. За връзка пишете на имейл info@mediapsihologia.com.

С Катерина Чонова днес ще говорим за децата и тревогите на родителите. Какви са най-честите поводи, при които родители отиват при психолог в днешно време?

Когато детето се променя след развода на родителите си или става агресивно към новороденото си братче или сестриче. Или самото то често става жертва на вербална или физическа агресия от страна на други деца. Има деца с болки в тялото, за които няма медицинско обяснение. Енурезата (нощно напикаване), при която няма установена физиологична или неврологична причина, също е чест повод за психологическа консултация.

Част от работата на детските психолози е свързана и със загубата на близки, както и траура, който преживяват децата.

Грубото поведение на дете в детската градина или в училище, както и занижаване на успеха в училище също са едни от честите причини да бъде потърсена психологическа консултация.

Покрай онлайн обученията много от децата отвикват да се срещат с други деца и връщането им в класната стая понякога води до паник атаки и засилена тревожност. Все състояния, на които, ако се обърне внимание навреме, може да се повлияе в положителна посока.

Ти си майка на 12-годишни близначки. Кои са психологическите предизвикателства пред родителите, които отглеждат близнаци ?

Когато децата ми бяха малки и вече бях започнала да уча Психология, за мен беше изненада да разбера, че зад романтичната ни представа за света на близнаците всъщност се крият много тлеещи конфликти и проблеми. Те могат да бъдат овладяни умело с помощта на знанията за близнашките взаимоотношения и детската психика. И по този начин да не оставят трайни негативни нагласи и концепции у децата.

Между близнаците има огромна конкуренция още от утробата и на тази тема трябва да бъде говорено с родителите. Защото много от тях в желанието си да стимулират едното дете, го сравняват в полза на другото. Психолозите в западните държави силно подкрепят индивидуализацията на децата и разделянето им в различни групи в детската градина и после в класове и дори в училища. Нещо, за което се говори едва в последните години в България, защото тук още е сладко децата да се обличат еднакво, да са винаги заедно, да имат едни и същи приятелчета. Което произлиза от добрите намерения на родителите да затвърждават близнашката връзка и да няма ощетено братче или сестриче. Но живият живот не е толкова справедлив, а част от близнаците, когато пораснат, се оказват неподготвени за предизвикателствата на реалността.

Училището как се вписва в тревогите на родителите днес?

Училището е вечно актуална и много важна тема за всеки родител. За българите е важно детето да се учи добре и това е една от най-ценните черти на нацията ни. Ние ценим образованието и инвестираме време, средства и усилия в тази посока. Затова всеки родител преживява тежко и има много въпроси, ако, например, детето се е справяло добре миналата година, но сега се наблюдава спад в успеха. Тогава заедно с родителя изследваме възможните индивидуални причини. Психическият или физически тормоз от страна на съученици, на който са подложени не малко деца, също е болезнена тема за родителите и те търсят подкрепа не само от учителите, но все по-често и от психолога.

Важно е и специалистите, които работят с деца, да са образовани по темите за обучителните затруднения на децата в начален етап. Те никога не са случайни.

Обучителните трудности представляват нарушения, които се отразяват на способността да се интерпретира това, което виждаме и чуваме или да свържем информация, получена от различни части на мозъка ни. Тази неспособност може да се проявява по различни начини, като например специфични проблеми, свързани с говоримия и писмения език, координацията, самоконтрола, или способността да се концентрираме и внимаваме.

Тези проблеми се отразяват на училищната работа и могат да се отразят на способността на децата да четат, пишат или да решават задачи по математика. Чувала съм да се етикират деца като „мързеливи“ и „скатаващи се“, а всъщност да става дума за дислексия и/или дискалкулия. Все сериозни състояния, при които имаме биологична компонента в детския мозък и е необходим специален педагогически, логопедичен и терапевтичен подход. Етикираните деца стават тревожни, губят самоувереност и мотивация, самооценката им пада. Да станеш незабележим е единият избор. Другият е да привличаш внимание с дръзко и провокативно поведение.

Другата масова епидемия в предучилищна и училищна възраст е Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Среща се при 9,2% от момчетата и 2,9% от момичетата. И прогнозите са, че тези цифри ще растат. При СДВХ обикновено учителите сигнализират, че някое дете е буйно, импулсивно и редовно нарушава дисциплината в клас, наранява съучениците си, не зачита авторитети. Много често тези деца отпадат от образователната ни система, което е жалко, защото вече знаем достатъчно за СДВХ и с екипна работа между психолози, педагози и родители можем да променим към по-добро бъдещето на детето със СДВХ.

Както знаем от нашите майки и баби – тревогите на родителите нямат край. Всеки родител иска най-доброто за децата си, но понякога това добро за родителя означава да прави всичко вместо детето. Мечешка услуга ли е това или е начин родителят да подкрепи детето си?

– Точно така – всеки родител иска най-доброто за детето си. И има нужда да бъде подкрепен, че със знанията си и отношението си наистина прави най-доброто. Щастлива съм, че живеем във време, в което темата за психичното здраве вече не е табу. И дори и плахо да пристъпваме в нея като общество, вече повечето от нас са убедени, че е важно да се грижим не само тялото ни да е нахранено и наспано, но и душата ни да е в баланс, за да бъдем пълноценни за себе си и за близките си.

Да подкрепяш детето си е важно и е добра основа за здрава психика. Но освен от подкрепа, за да добие здрава самоувереност, детето има нужда да усети, че се справя самичко; че изгражда умения, с които повишава своята самооценка. Знаем колко важно е това и за справянето в училище, и при взаимоотношенията с околните.

Ще дам конкретен пример. Ако аз съм на 3 години, а мама продължава да ме храни с лъжица в устата, защото вярва, че за всички така е по-бързо и по-лесно (аз няма да се цапам, а тя няма да губи ценно време в излишно чистене след това, което може да прекара в игра с мен), то нейните мотиви са напълно логични и разбираеми. Но, ако мама бъде подкрепена от специалиста, че да се науча сама да се храня на 3 години е важно за моята самоувереност, то тогава и мама ще има мотивацията да го постигне. Мама ще знае от психолога, че е важно да окуражи, поощри усилията ми и да ме похвали за постигнатото след това. И в резултат на това взаимодействие, моята самооценка ще се повиши, а аз ще повярвам, че мога да се справя сама и с други неща в годините напред.

Какви умения е нормално и очаквано да имат децата в различните възрасти?

– Във всяка възраст има умения, които по принцип се постигат от 95% от здравите деца в този възрастов период. Т.е. възможно е моето дете да изостава малко или да е напред спрямо другите. Това е напълно нормално в първите години от развитието ни. Постигането на определени умения е здрава основа за създаване на нови в следващия етап от развитие. Ако не поставим основите на една сграда, няма как да построим първи, втори, трети етаж и т.н.

Например 95% от децата на 3 години и 2 месеца са способни сами да си съблекат тишърт или пуловер. А деца на 4 години и 2 месеца вече са способни да мият и сушат ръцете си без чужда помощ. Ако едно дете не прави тези неща, не означава веднага, че има изоставане в развитието. Това може да значи, че родителят е вършил вместо детето тези дейности и е мислил, че още е мъничко за тях. Да подкрепя самостоятелността на детето си спрямо типичните за тази възраст умения ще е ценната и полезна информация, която родителят ще получи от психолога.

Всъщност тестът DP-3 улавя точно тези малки способности, които са важни за всяка една възраст, нали така?

– Тестът може много точно да улови в кои от 5-те изследвани сфери детето има пропуски или пък е надраснало възрастта си. Той е утвърден като един от най-добрите инструменти за оценка на детското развитие. Може да се ползва от раждането до 13-тата година на детето. DP-3 позволява специалистът да види моментната картина на развитие на детето и да даде предписания към родителия за кои умения да работи заедно с детето.

Кои са областите от детското развитие, които DP-3 проследява?

В теста се съдържат въпроси, чиито отговори ще помогнат да разберем дали детето е овладяло дадено умение или не, и съответно ще получи стандартизирана оценка за развитието му в 5 ключови области:


Физическо развитие – проследяват се усвоените или липсващи все още умения, свързани с груба и фина моторика; координация, сила, издръжливост, гъвкавост и последователност на двигателните умения.

Адаптивно поведение – проследяват се уменията детето да функционира самостоятелно – да се храни, да се облича, да изпълнява задачи, да използва съвременни технологии, да се грижи за себе си и за другите.

Социално-емоционално развитие – тук се проследяват междуличностни умения, социално-емоционално разбиране, функциониране в социални ситуации, начин на взаимодействие с връстници и възрастни.

Когнитивно развитие – проследяват се интелектуалните годности, необходими за формиране на академични умения. Тестът не оценява интелекта на детето и не е тест за интелигентност.

Комуникация – в тази област се проследяват степента на развитие на експресивна (как изразяваме съдържание) и рецептивна (как възприемаме съдържание) реч – писмена, устна и жестомимична.

Рейтинг скалата за оценка на детското развитие DP-3 може да се използва за: 

  • изготвяне на индивидуална оценка за развитето на детето;
  • идентифициране на области на изоставане в развитието или обратното – такива с изпреварващо развитие;  
  • планиране на интервенции и мониторинг на напредъка в терапията; 
  • предоставяне на конкретни насоки към родителите за практическа работа с техните деца;
  • предназначен е за оценка на развитието на деца от раждането до 12 год. и 11 мес.

За колко време се попълва теста DP-3?

– Попълва се за около час в рамките на консултативно интервю с родителя/настойника, проследяващо развитието на детето. Вече има и формат на въпросник, който може да се даде на родителя/настойника в случай, че срещата на живо с него не е възможна. Резултатите и предписанията се дават на родителя под формата на подробен доклад на следващата среща с психолога, който включва писмен анализ с предписания за работа с детето в домашна среда.

Може да се обадите на телефон 0887806149 за повече информация и за записване на час.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

GDPR Cookie Consent with Real Cookie Banner