by Гергана Димова e дипломиран психолог и сертифициран психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия в България и WAPP (World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy). Консултант по семейна терапия.
Практикува в студио за психотерапия “Пъзел”. Работата ѝ обхваща различни проблеми и състояния:
- Депресивни състояния, усещане за самота, потиснатост и тъга;
- Страхове, тревожност и панически атаки;
- Стрес и безсъние;
- Ниско самочувствие и неувереност;
- Проблеми в комуникацията;
- Липса на баланс РАБОТА – ЛИЧЕН ЖИВОТ;
- Преодоляване на житейски кризи;
- Проблеми в семейството и връзката, развод и раздяла;
- Междуличностни конфликти;
- Загуба на близък човек;
- Личностно израстване и себепознание.
Поканихме Гергана Димова за разговор по една винаги актуална тема: тревожността.
Как хората да направят разлика между притеснение и тревожност?
Донякъде те са синоними. И с двете понятия описваме състояние на липса на спокойствие. Изпитваме ги, когато има реални ситуации, които разчитаме като рискови. Например: детето ми е болно и има висока температура – аз съм притеснена за него или утре имам изпит, но не се чувствам подготвен – притеснявам се как ще мине.
След като тези обстоятелства преминат обикновено си възвръщаме спокойствието.
Понякога, обаче, тревожността присъства като постоянен фон, на базата, на който живея. Тя е онова АКО, което допускам и за което се подготвям, но то все още не съществува – ако загубя работата си, ако партньорът ми ме напусне и т.н. Тревожността е невъзможност да съм тук и сега, защото съм ангажиран с бъдещето и умът ми създава неблагоприятни сценарии, които всъщност са просто фантазии. И тук дозата е лекарство или отрова. Когато е добре дозирано, притеснението ни дава поле за развитие и усъвършенстване, но при предозиране, попадаме в омагьосания кръг на страховете, които блокират същинското живеене.
Кои всъщност са категоричните симптоми на тревожността?
На ниво ум – прекалено обмисляне на възможните сценарии с уклон към негативното развитие, понижена концентрация на вниманието, на ниво дейности – отлагане или отказ да правим определени неща, например да се возя в градски транспорт, на ниво контакти – избягване на места с много хора, изолация, силно желание за контрол, на ниво тяло – усещане, че ми е свито отвътре, сърцебиене, замайване, разстройство на съня.
В основата на тази симптоматика стоят липсата на приемане на себе си, стремежът към перфектност и непогрешимост, липсата на увереност, недоверие в другите и тревога как ме възприемат. Клише е, че всичко започва от детството, но е вярно. Това е житейският период, в който формираме вярванията за себе си, за другите и за света.
Може ли тревожността да ни разболее?
Тревожността за мен е симптом на вече съществуваща болест – страдание, болка на душата ни. Симптом, че не сме свързани със себе си, че не сме автентични в живеенето. Тревожността и страховете са симптом за липса на вяра. Заради дискомфорта, който ни създава, тревожността е по-скоро шанс за промяна, стартирайки процес на самопознание и истинско свързване със себе си и другите. Пътищата са различни. Един от тях е психотерапията.
Знаем, че паник атаките са чест спътник на тревожността. Но те при всеки се проявяват по различен начин. Как човек да е сигурен, че преживява паник атака?
В самото наименование е част от отговора – паниката, която е неизменна част от това състояние. Това е чувството, което ни завладява внезапно, съчетано с усещане за загуба на контрол и страх, че ще умрем. Тялото ни реагира на реална или на хипотетична заплаха, отделяйки адреналин, с което ни подготвя за борба или бягство, за да оцелеем. В резултат на това се появяват симптомите – учестен сърдечен ритъм, ускорено дишане, напрягане на мускулатурата, замайване, изпотяване, изтръпване на крайниците…
Чувала съм познати да си казват „ами аз съм си такъв: по-напрегнат, по-чувствителен съм, преживявам ги по-тежко нещата и нищо не може да се направи“. Какво би им казала ти като специалист?
Всичко тече, всичко се променя – нагласите и убежденията също. Аз вярвам в потенциала на хората, но дали и докъде ще го развием е личен процес на осъзнаване и работа със себе си. Променяйки се човекът, се променя и начинът, по който той се позиционира в света на отношенията с другите.
Ако можеш да споделиш, има ли много хора с ясно изразена тревожност в кабинета ти и след колко време работа състоянието се повлиява в положителна посока?
Много е индивидуално. Зависи от готовността на човека за промяна, от това колко са втвърдени вярванията и поведението, които провокират и поддържат тревожността, от миналия негативен опит, който допълнително ги подкрепя, от степента на доверие в терапевтичната връзка. Осъзнаването на причините и смисъла на състоянието идва сравнително бързо, но същинската работа е, на базата на това осъзнаване, човекът да направи конкретни промени в живота си, което е по-трудната част, защото се сблъсква точно с това, от което го е страх – неизвестността.
Работиш с клиенти от години. Какви са твоите наблюдения върху тревожните състояния след появата на Covid-19?
Пандемията ни показа, че ние нямаме абсолютен контрол над събитията, налага ни се да живеем с много неизвестни, да взимаме решения на базата на противоречива информация, да минаваме през тежки загуби от различно естество. Тази ситуация изисква много гъвкавост, за да се адаптираш. Когато промените те плашат, защото не вярваш, че имаш достатъчно ресурси да се справиш, не вярваш и в света извън теб като източник на стабилност, то Ковид е сериозна провокация. Ако все пак трябва да направя съпоставка с положението през пролетта на миналата година и сегашната ситуация, струва ми се, че хората се приучиха да живеят в този нов свят.
Какви съвети за самопомощ би дала на хора, които изпитват лека тревожност?
Да се опитват да са тук и сега, защото това е същинският живот, а тревожните мисли за бъдещето – далечно или близко, са в сферата фантазиите. Да определят кръга си на влияние – на какво могат и на какво не могат да влияят, и да се концентрират върху своята част – да си укрепят вярата, да развиват себе си, да работят върху самооценката си, да намерят баланса, там където са го изгубили, да се научат да пускат нещата, към които са привързани или с които се отъждествяват…
Иначе казано, да запретнем ръкави и да прекопаем собствената си градинка, а тази на съседа – да го оставим той да си я копае. 🙂
Ти си активно работещ човек, майка на две момчета, как ти успяваш да се справиш със стреса? Как си почиваш?
Опитвам се да поддържам баланса между работата си и личния живот, което е трудно като ходенето по въже. Залитала съм в едната посока, сега залитам в другата. Някой ден ще го открия. 🙂
Студио за психотерапия „Пъзел“
За контакти с Гергана Димова:
телефон: 0886544119
уебсайт: https://gerganadimova.com/
