by От нашата връзка в най-ранна възраст със значимия човек, който ни отглежда, зависят отношенията ни с останалите хора през целия ни живот. Чували сме колко е важно сигурното, добро и качествено свързване между родителя и бебето. Откликването на неговия плач, нежното отношение, гушкане, говорене и като цяло създаване на усещане за сигурност. Сега ще ви представим и основните изследователи, допринесли за осветляване на въпроса за връзките между хората.
Джон Боулби (1907-1990)
Теория на привързаността на Джон Боулби
Еволюционната теория на Боулби за привързаността предполага, че децата идват на света биологично програмирани да образуват привързаност към другите, защото това ще им помогне да оцелеят. Детето има вродена нужда да се привърже към една основна фигура. Това се нарича монотропия.
Тази концепция предполага, че има една връзка, която е по-важна от всички останали. Монотропната теория на привързаността на Боулби предполага, че привързаността е важна за оцеляването на детето. Поведението на привързаност както при бебетата, така и при хората, които се грижат за тях, се е развило чрез естествен подбор. Това означава, че бебетата са биологично програмирани с вродени поведения, които гарантират възникване на привързаност. Въпреки че Боулби не изключва възможността за други фигури на привързаност, той вярва, че трябва да има първична връзка, която е много по-важна от всяка друга (обикновено с майката).
Критичен период на привързване
Боулби предполага, че има критичен период за развитие при привързаност (2,5 години). Ако привързаността не се е развила през този период от време, тогава това може да не се случи изобщо. По-късно в своите изследвания Боулби предполага, че периодът за създаване на привързаност може да се разглежда и до 5-та година. Ако фигурата на привързаност е нарушена през критичния двугодишен период, детето ще претърпи необратими дългосрочни последици от това майчинско лишаване. Този риск продължава до петгодишна възраст.
Лишението (депривация) от обич и сигурност на значим възрастен
Хипотезата за майчината депривация на Боулби предполага, че непрекъснатото нарушаване на привързаността между бебето и основния полагащ грижи може да доведе до дългосрочни когнитивни, социални и емоционални затруднения за детето.
Ефекти от депривацията
Боулби първоначално вярва, че ефектите са постоянни и необратими и водят до:
престъпност, намален интелект, повишена агресия, депресия, безчувствена психопатия.
Безчувствената психопатия е неспособност да се показва обич или загриженост към другите. Такива хора действат импулсно, без да обръщат внимание на последствията от действията си. Например, да не проявявате вина за антисоциално поведение.
Етапите на дистрес при бебетата при отказ от свързване
Джон Боулби, работещ заедно с Джеймс Робъртсън (1952), отбелязва, че децата изпитват силен дистрес (продължителен стрес), когато са разделени от майките си. Дори когато такива деца са били хранени от други хора, полагащи грижи, това не намалява тревожността на детето.
1. Протест
Детето плаче, крещи и протестира гневно, когато родителят си тръгне. То ще се опита да се вкопчи в родителя, за да му попречи да тръгне.
2. Отчаяние
Протестите на детето започват да спират и те изглеждат по-спокойни, но все още разстроени. Детето отказва опитите на другите за утеха и често изглежда оттеглено и незаинтересовано от нищо.
3. Откъсване
Ако раздялата продължи, детето отново ще започне да се ангажира с други хора. То ще отхвърли основната фигура при завръщането ѝ и ще покаже силни признаци на гняв.
Откритията на Мери Айнсуърт (1913-1999)
Мери Айнсуърт (1913-1999)
Друг значим учен в областта на психологията на развитието Мери Айнсуърт също дава своя принос към теорията на привързаността. Тя открива три основни модела, с помощта на които кърмачетата се привързват към основните хора, грижещи се за тях.
Избягваща привързаност – група А
Децата със стил на избягване на привързаност са склонни да избягват взаимодействието с обгрижващия и не показват дистрес по време на раздялата. Това може да се дължи на факта, че родителят е пренебрегнал опитите за близост и детето може да интернализира убеждението, че не може да зависи от тази или друга връзка.
Бебе от група А се характеризира като проявяващо малка или никаква тенденция да търси близост с майката. Бебето често не показва дистрес по време на раздялата с майката, взаимодейства с непознатия подобно на начина, по който то или тя ще взаимодейства с майката, и показва леки признаци на избягване (отвръщане, избягване на контакт с очите и т.н.), когато се събира отново с майката.
Айнсуърт и колегите ѝ тълкуват поведението на бебета от група А за избягване като защитен механизъм срещу собственото отхвърлящо поведение на майките, като например неудобство при физически контакт или по-лесно ядосване от бебетата.
Сигурно привързване – група B
Боулби (1988) описва сигурната привързаност като способност да се свързваме добре и сигурно във взаимоотношения с другите, като същевременно притежаваме капацитет за автономно действие според ситуацията. Сигурната привързаност се характеризира с доверие, адаптивна реакция към изоставянето и вярата, че човек е достоен за любов.
Бебе от група B беше характеризирано като активно търсещо и поддържащо близост с майката, особено по време на епизода на събиране. Бебето може или не може да бъде приятелски настроено с непознатия, но винаги проявява по-голям интерес към общуването с майката.
Айнсуърт и колегите ѝ интерпретират бебетата от група Б като сигурно привързани към майките си, показващи по-малко тревожност и по-положително отношение към връзката, вероятно защото вярват в отзивчивостта на майките им към техните нужди.
Амбивалентна привързаност – група C
Амбивалентните отношения на привързаност се характеризират със загриженост, че другите няма да отвърнат на нечие желание за близост. Това се случва, когато бебето научава, че този, който се грижи за него или родителят е ненадежден и не предоставя последователно отзивчиви грижи към неговите нужди.
Бебе от група C се характеризира като донякъде амбивалентно (и резистентно) към майката. Бебето често демонстрира признаци на съпротива при взаимодействие с майката, особено по време на събиране.
Въпреки това, след като се установи контакт с майката, бебето също показа силни намерения да поддържа такъв контакт. Като цяло бебетa от група C често показват неадаптивно поведение.
Ейнсуърт и колегите ѝ установяват, че бебетата от група C са тревожни и неуверени в отзивчивостта на своите майки, тъй като е наблюдавано, че майките на бебета от група C нямат „фино чувство“ за отговор на нуждите на бебетата.
Дезорганизирана привързаност – група D
М. Мейн и Дж. Соломон (1986) откриват, че значителна част от бебетата всъщност не се вписват в групи А, B или С. Те категоризират тези бебета като група D – неорганизиран тип привързаност.
Дезорганизираната привързаност се класифицира към деца, които показват последователности от поведения, които нямат лесно забележими цели или намерения, включително очевидно противоречиви поведения или затихване/замразяване на движенията.
M. Мейн и Дж. Соломон откриват, че родителите на бебета от група D са имали неразрешени травми, свързани с привързаността, което кара родителите да проявяват или уплашено, или плашещо поведение, което от своя страна води до това, че бебетата от група D са объркани или ги принуждават да разчитат на някой, от когото едновременно се страхуват.
