За ползите от спорта всички сме убедени. През последните години, обаче, започна да се осветлява и тъмната страна на професионалната физическа дейност. Близо 34% от настоящите елитни спортисти и 26% от бившите живеят с тревожност или депресия.

Те се състезават в първенства, чупят рекорди, печелят злато на олимпиадите. Докато правят това, за което повечето от нас могат само да мечтаят, далече от светлината на прожекторите много от тях се борят с демоните на психичното им здраве. И въпреки табутата по темата, има смели мъже и жени, които открито заявяват какви битки водят ежедневно.

Майкъл Фелпс

През месец май 2019 година 23-кратният олимпийски шампион Майкъл Фелпс прави шокиращо за много хора съобщение в Туитър:

“ Борих се с тревожност и депресия и се запитах дали повече искам да съм жив. Когато достигнах дъното, реших да се обърна и да помоля за помощ лицензиран терапевт. Това решение в крайна сметка ми спаси живота.“

Оттогава Фелпс говори много за болестта си и за това колко е важно хората, които я имат, да не се опитват да скрият състоянието си. Три важни неща, които Фелпс научава и споделя за психичните заболявания:

Изключително важно е да признаете, че имате проблем

„Можете да получите помощ само ако поискате такава.“ – казва откровено Фелпс пред ESPN. Много хора вярват, че могат да се справят сами с депресията. Но това е разликата между тъга и депресия. Когато хората са тъжни, те могат да променят настроението си чрез упражнения, като се обадят на приятел или като вършат някаква дейност, която им харесва. Депресията обаче не изчезва, колкото и да се опитвате.

Да намерите някой, с когото да говорите за вашата депресия

Справянето с депресията, особено тежката, изисква работа с терапевт, който може да ви помогне да разберете защо се чувствате по този начин. Понякога се налага и съпътстваща медикаментозна терапия, предписана от лекар-психиатър.
Фелпс споделя, че след като започва да говори за емоциите си, животът му е станал по-лесен.

Да не забравяте, че не е страшно да не си добре. Или It’s OK not to be OK

Психичното заболяване има стигма около себе си, споделя Майкъл Фелпс, и хора като него трябва да се справят с него всеки ден. Но той вижда промяна в начина, по който хората реагират на психични заболявания, защото толкова много хора, особено спортисти и известни личности, излизат и говорят публично за проблемите си.
„Като спортист предполагах, че трябва да сме истински мачовци; хора, които нямат никакви проблеми и не трябва да проявяваме слабост, но това е толкова погрешно. Толкова съм благодарен, че мога да поискам помощ сега “, споделя Фелпс.

Наоми Осака

Най-скъпоплатената жена-спортист в света и звезда от тениса призна през май тази година, че се е сблъсквала с „дълги пристъпи на депресия“, откакто спечели Откритото първенство на САЩ през 2018 г.
Наоми Осака се появи в заглавията на новините, когато реши да не участва в пресконференция след мач на Откритото първенство на Франция, а по-късно се оттегли от турнира. Осака посочва именно психичното си здраве като причина да не иска да участва в пресконференцията. Тя продължава да говори за психичното здраве в спорта, както и за расовата несправедливост в тениса.
Нейното признание отприщи вълна от открити изказвания на други спортисти като при 38-годишната олимпийска легенда Ян Торп, който похвали тенис звездата за това, че привлече вниманието към въпроса за психичното здраве.
„Аплодирам я, че показа на хората, че проблемите с психичното здраве могат да засегнат всеки“.

„Има по-голямо приемане на факта, и по-добро разбиране на това, че психичното здраве е истинско нещо и в сферата на атлетиката е необходима сериозна смелост за тези високопоставени спортисти да излязат и да използват думата „депресия“ или думата „тревожност“, казва Джейми Хоул, водещ спортен психолог в щата Охайо.

Серена Уилямс

Икона в спорта на тениса, Серена Уилямс е огласявала своята борба с депресия през годините. Съвсем наскоро Серина Уилямс говори за битката си със следродилната депресия, след като роди дъщеря си през 2017 г.
Като човек, който се е борил с депресия, се оказва свързана с голяма част от това, което е преживяла, и споделя нещата, които са ѝ помагали:

Отваряне

Основната стратегия на Уилямс за справяне с депресията е комуникацията. Тя преодолява борбите си, като говори с другите.
Когато изпитваше следродилна депресия, тя каза на феновете „Комуникацията ми харесва най-много. Разговаряйки с майка ми, сестрите, приятелите ми ме уведомиха, че чувствата ми са напълно нормални.“
По същия начин, когато тя преминава през пристъп на депресия през 2015 г., нейният треньор споделя, че „добре е просто да положи усилие да се види с хора и да излезе малко навън“.
Тя дори посочва, че повратна точка в нейната 6-месечна борба с депресията през 2006 г. еразговор с млад фен.
Този подход има много предимства. Един от тях, както каза Уилямс, е, че й помага да разбере, че чувствата й са нормални. Депресията може да те накара да се почувстваш невероятно изолиран. Усещането е, че сякаш сте напълно сами с борбите си за психично здраве.
Реалността обаче е, че депресията е изключително разпространен проблем. Според Националния институт за психично здраве „депресията е едно от най-често срещаните психични разстройства в Съединените щати“. В рамките на едногодишен период на наблюдение над седем процента от възрастните са преживели депресивен епизод. Депресията е особено разпространена сред жените и младите хора.
Разговорите с другите могат да ви помогнат да разберете, че не сте сами с това разстройство. Склонността да поддържаш едни и същи негативни мисли може да доведе до чувство за безнадеждност.
„За разлика от това, когато се отворя за другите, чувствам облекчение. Изчиства съзнанието ми и нека да спра да се бия за неща, които са извън моя контрол.“ – споделя Уилямс.

Терапия

Друга стратегия, която Уилямс е ползва, е психотерапията. Колкото и да помага да говорите с приятели и семейство за депресия, специалистите по психично здраве могат да предложат важни допълнителни насоки.
В разгара на депресията си, през 2006 г. Уилямс всеки ден посещава терапевт. Тя се връща към терапията през 2018 г., след скандалния си изблик на US Open.
„Знам от личен опит колко трудно може да се направи тази стъпка. Понякога, когато се чувствам депресирана, идеята за терапия звучи жалко. Последното нещо, което искам, е да говоря за чувствата си още повече. Просто искам да ги игнорирам и се надявам нещата сами да се подобрят. Понякога дори съм си казвала, че терапията ми е неспособност да се справя сама. Сякаш посещението на професионалист е признание, че не мога да победя депресията. Истината обаче е, че за много хора с депресия терапията може да бъде изключително полезна част от нейното управление. Това изобщо не е „несправяне“; това е начин да се върнете в правия път.“

Взимам си почивка

Последният основен компонент за успеха на Уилямс при овладяването на депресията е, че тя си позволява да прави почивки, когато е необходимо. Статутът й на елитен спортист е огромен източник на стрес в живота й, но тя се е научила как да се оттегля, когато е необходимо.
През 2015 г. нейният треньор Патрик Муратоглу каза, че когато Уилямс се е справяла с депресия и контузия, тя си е давала почивки дори от разговори с него. Вместо това тя предпочитала да разговаря с хора извън кариерата си в тениса. Муратоглу поясни: „Тъй като аз представлявам тениса и когато [се възстановявате] след нещо подобно, трябва да се видите хора, които не представляват този спорт“. (Източник: ESPN)
За съжаление, това е единствената стратегия, за която останалите от нас е най-трудно да подражаваме. Повечето от нас не могат да си позволят почивка от работата за няколко седмици, например. В Съединените щати много от работещите хора дори нямат платен отпуск по болест.
Междувременно трябва да помним, че е добре да бъдем добри към себе си, докато страдаме от депресия. Проблемът на Серена Уилямс, според самата нея, е че винаги се опитва да прави точно обратното: да си налага супер строги процедури и навици, за да се върне във форма, например. Истината обаче е, че почивката може да бъде важна част от справянето с депресивен епизод.
Като се оттегли временно от тениса, Уилямс всъщност защити кариерата си в дългосрочен план, като същевременно защити психичното си здраве.