27.09.2022

Полина Хаджиянкова – за професията спортен психолог и грижата за психичното здраве

Визитка:

Полина Хаджиянкова е спортен психолог и бивша професионална състезателка по баскетбол. Била е част от отборите на редица Европейски клубове в Испания, Германия, Швейцария и Италия. Играла е и в колежанското първенство на САЩ, в първодивизионният „Айона Колидж“, Ню Йорк.

Бакалавър е по психология към същия университет, както и магистър по Спортна психология в Национална Спортна Академия „Васил Левски“, а в момента завършва и своята докторантура там. Член е на FEPSAC (European Federation of Sport Psychology), както и представител за България на ENYSSP (European Network of Young Specialists in Sport Psychology).

Преподавател е по спортна психология в спортния колеж „Био Фит“. Работи, освен индивидуално със спортисти и треньори, така и към няколко футболни школи. Част е от екипа и на Националния отбор по баскетбол на България в инвалидни колички.

Интервюто

Поли, благодаря ти, че се съгласи да бъдеш гост – експерт на „Медия Психология“ в седмицата, която посвещаваме на спорта и психичното здраве. Наскоро стана майка на момиченце. Как си в първите дни след най-вълнуващото събитие?

Привет! Чувствам се страхотно. Нито умората, нито безсънието могат да се сравнят с невероятните усещания, които носи новият член на семейството. Аз работих до последната вечер на деветия месец преди да вляза в болницата, бях изключително активна през цялата бременност, защото се чувствах в кондиция, за което съм много благодарна. Сега обаче съм готова да си дам заслужена почивка и да се отдам на дъщеря си.

Ще имаш ли време за спорт сега?

Аз съм много организиран човек и ще направя всичко възможно след задължителния възстановителен период, препоръчан от лекарите, да продължа да спортувам, колкото и малко време да успявам да си открадна. Има ли човек желание, винаги има и начин.

Спорт след раждане

Като спортен психолог можеш ли да ни кажеш дали спортът след раждане намалява  вероятността за поява на следродилна депресия?

Разбира се, че помага. След като станат майки жените остават вкъщи, насаме с мислите си и, ако тези мисли не са положителни и здравословни – се стига до депресивни състояния. Важно е дамите да са осъзнати, да знаят, че това е период в живота, който понякога много бързо отминава и най-ценното е да му се насладим. Ако успяват да намират време да има и други занимания – да тренират, да четат, да се образоват, което може да стане и вкъщи в 1 или 2 часа, когато бебето, спи ще са много по-удовлетворени и спокойни.

Колко често e препоръчително да се спортува?


Това вече с строго индивидуално. Много зависи каква е двигателната ни култура, спортували ли сме някога, какво е моментното ни физическо състояние и т.н.

На какво те научи спортът?

Тук няма кратък отговор. Толкова много са качествата, които изгражда спортът. Като започнем от отговорност, дисциплина, независимост, трудолюбие, каляване на характера, работа в екип, социални умения, адаптивност, борбеност и много други.

Би ли искала и дъщеря ти да се занимава със спорт професионално и, ако да, в каква посока би я насочила?

Бих се радвала да спортува , но дали професионално ще тръгне по този път това ще е изцяло нейн избор. Най–важното е децата да са щастливи в това, което правят.

Майка ти Нина Хаджиянкова е наша легендарна баскетболистка. Как се отразява на детската психика да имаш за пример толкова успял близък?

Със сигурност не е лесно, особено когато избереш да тръгнеш по същия път и непрестанните сравнения са неизбежни. Това, в интерес на истината, е фактор, който или калява, или събаря; зависи от човека. Определено, когато се състезавах в чужбина, нещата бяха по-добре за мен, защото там ме оценяваха единствено на база качествата ми на терена и не бяха предубедени и настроени по определен начин.

Спортът и психичното здраве

И децата знаят, че спортът ни разтоварва психически, но как точно се случва това в нашите мозък и тяло, когато сме активни физически?

С увеличаването на сърдечната честота по време на тренировка, притокът на кръв към мозъка се увеличава. С увеличаване на притока на кръв, мозъкът ни е изложен на повече кислород и хранителни вещества. Упражненията също предизвикват освобождаването на полезни протеини в мозъка.

Тези подхранващи протеини поддържат мозъчните клетки (известни още като неврони) здрави и насърчават растежа на нови неврони. Невроните са работещите градивни елементи на мозъка. В резултат на това здравето на отделните неврони е важно за цялостното здраве на мозъка. Упражненията повишават настроението ни и намаляват стреса.
Когато тренираме, тялото ни отделя хормони, като допамин и ендорфини в мозъка ни, които ни карат да се чувстваме щастливи. Не само, че мозъкът ни отделя хормоните за добро настроение, но и упражненията помагат на мозъка ни да се отърве от хормоните, които ни карат да се чувстваме стресирани и тревожни.

Хората, които спортуват, са по-щастливи и по-малко стресирани от тези, които не спортуват. Редовните упражнения също могат да ни помогнат да контролираме емоциите си, когато се чувстваме ядосани или разстроени.

Има ли спорт или физическа активност, която действа най-бързо на мрачните мисли? 

Не, най–важно е движението. Дали ще е йога, разходки, танци, силови тренировки или плуване това вече е личен избор.

Да искаш да си винаги номер 1 как действа на психиката?

Няма нищо лошо във високата мотивация, но от съществена важност е и правилната самооценка. Ако я нямаме, тогава високите цели стават тотално нереалистични и от това може само да страдаме. За това е от съществена важност и средата, в която живее и тренира един спортист – хората, около него.

Какво може да пречупи един спортист?

Много неща. Загубата, разочарованието, подценяването, ниската самооценка, поредица от неуспехи, контузиите..

Мотивацията в спорта

А какво може да го мотивира години наред да продължава да се бори?

Много е индивидуално кой какво го мотивира. Някой спортисти от малки се борят за одобрението на родителите си и това продължава и в течение на кариерата им и ги мотивира да накарат родителите им да се гордеят с тях. Понякога дори неуспехите мотивират. Конкуренцията също, желанието да си първи и най–добър в това, което правиш.

Предполагам, че различните характери на спортистите поемат напрежението по различен начин. Ако това е така, можеш ли да обобщиш, позовавайки се на опита си, какъв тип характер е по-издръжлив?

Разбира се, че увереността в собствените ни способности помага. Много е интересно да се отбележи, че самоувереността не идва от минали успехи или неуспехи, а от начина, по който говорим на себе си. Без значение дали сме загубили или сме победили много е ключово какъв е вътрешният ни диалог – а това също е вид ментална тренировка и ако го нямаме като саморегулативен компонент е абсолютно възможно при работа със спортен психолог да го придобием като умение, което ще ни помага много.

Децата-спортисти

Какви качества трябва да възпитава един родител у децата си – спортисти, за да издържат на напрежението, независимо от характера, с който са родени?

Хубаво би било децата да са научени на труд, на отговорности, да са научени да спазват правила от малки, да отлагат удоволствието или наградата, тоест да са търпеливи, че не всичко става на момента, да са последователни, да не търсят оправдания извън себе си при най – малкият неуспех…това също е нещо, което децата копират от родителите си понякога.

Би било добре от малки родителите да им покажат, че е важно на първо място да се забавляват, да ги оставят те да карат влака, да останат колкото се може по–дълго увлечени във спорта, а не да им се казва колко пари могат да изкарат, как всяка победа е на всяка цена, как са слаби, ако плачат след загуба, да ги сравняват с други деца и т.н.

Това единствено може да откаже детето от спорта, да се отрази негативно на самооценката му и да развали връзката между родител и дете, до нищо хубаво не би довело в дългосрочен план…

Кой треньор/ментор е достатъчно добрият треньор/ментор?

Не този, който третира всички еднакво и смята, че това е най–правилният подход, защото не ги дели, а този, който има индивидуален подход с всеки състезател според неговите особености на характер, темперамент, спортно-технически способности, възраст, пол, социален статус, нужди и т.н

За професията Спортен психолог

Да поговорим и за работата ти като спортен психолог. Ако можеш да разкажеш, какви са най-често срещаните проблеми на хората, които посещават един спортен психолог?

Много са. Като започнем от предсъстезателна тревовожност, предстартова апатия, през загуба на мотивация, свръхмотивация, перфекционизъм, междуличностни конфликти в отбора с треньора или съотборници, депресивни състояния вследствие на контузии или недоверие от страна на треньора, проблеми с високи очаквания на родители и много други.

Знам, че графикът ти винаги е пълен. Какво ти помага да си добър спортен психолог?

Смятам, че това, че съм била в техните обувки и целият ми път като професионален спортист ми помага най–много. Разбира се, не омаловажавам и образованието, което имам, но колкото и дипломи да имаш, когато не говориш на един език с клиентите си – те няма как да ти се доверят истински.

Как релаксираш, когато си имала натоварен ден?

Най–добре релаксирам прекарвайки време със семейството ми и от скоро се научих когато почивам да си изключвам телефона. Много е приятно.

За контакти с Полина Хаджиянкова:

Телефон: 0888552283

Email : polihadjiyankova@abv.bg

Instagram: poli.sport

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

GDPR Cookie Consent with Real Cookie Banner