by Живял някога китайски фермер, който имал син. Те притежавали млад жребец, с който си помагали в ежедневната тежка селска работа в бедната им ферма. Един ден конят избягал, а съседите се събрали около стария фермер и започнали да се вайкат:
– Колко жалко, колко жалко! Какво ще правиш сега без кон… ах… колко жалко е това!
Старият фермер вдигнал рамене и само им казал:
– Може и да е, може и да не е…
След няколко дни конят се върнал, последван от цяло стадо диви коне. Съседите отново се събрали около стария фермер и радостно обсъждали:
– Ах, какъв голям късмет за вас!
Фермерът отново отговорил спокойно със същите думи:
– Може и да е, а може и да не е…
След няколко дни, докато се опитвал да укроти един от дивите коне, синът на фермера паднал и счупил своя крак. С един счупен крак момчето нямало как да помага с фермерската работа.
– Ах, колко тъжно за теб! – вайкали се съседите.
– Може и да е, а може и да не е… – отговорил фермерът.
Скоро след това била обявена война. Младите мъже от селото били призовани на военна служба. Много от тях загинали, но синът на фермера не успял да се включи в бойните редици заради счупения си крак.
Хората отново се събрали около фермера и казали:
– Какъв голям късмет, че синът ти беше със счупен крак и не отиде на война!
– Може и да е, а може и да не е…
Това било всичко, което изрекъл фермерът.
