by Кои са най-честите жертви на тревожността?
Живеем на бързи обороти, стремим се да се справяме с всичко, да жонглираме с няколко задължения наведнъж, разкъсани между семейство, работа, личен живот и всякакви ангажименти. Само представата за всичко това е стресираща и изнервяща. А най-добра приятелка на стреса и напрегнатостта е тревожността.
Тревожността е едно от най-често срещаните психични състояния у хората и едно от най-неприятните. Тя минава отвъд фазата на притеснение и нерви и се превръща в редовен наш спътник винаги, когато по някакъв начин излизаме извън зоната си на комфорт.
Най-чести жертви на тревожността са оказват жените. Особено силно е изявена при свръх чувствителните хора.
Какво е тревожност?
Освен че е сред най-разпространените психични състояния, тревожността е естествена реакция, вид защитен механизъм, с който реагираме на стреса в различните му проявления. Всички изпитваме тревожност и безпокойство от различни предстоящи събития, които усещаме, че по някакъв начин ни поставят пред изпитание – летене със самолет, интервю за работа или университет, презентация пред колегите или пред аудитория, медицински преглед и т.н.
Бий се, бягай или замръзни
В тези моменти се активира механизмът за оцеляване „бий се, бягай или замръзни“, защото се чувстваме застрашени и попаднали в опасност. Пример точно за такъв случай дават Денис Грийнбъргър и Кристин Падески в „Мисълта определя настроението“ – представете си, че се намирате в непознат град и се оказвате в тъмна уличка. Забелязвате, че към вас приближава едър мъж. Решавате, че се кани да ви нападне. Как следва да постъпите? Вариантите са няколко:
- Можете да го нападнете и вие и тогава сърцето ви бие ускорено, дишането се учестява и се потите. Готови сте за атака. Задействана е реакцията „ бий се“.
- Можете да решите да бягате. Тогава пулсът ви също се ускорява, трябва ви повече кислород, напрягате мускулите си и се потите. Задействана е реакцията „бягай“. Телесните реакции са сходни с предишния вариант, но ще ви трябва и допълнителна енергия за „бягането“ от „нападателя“.
- Друга възможна алтернатива е да замръзнете на място. Ако не мърдате, мъжът може и да не ви е видял и да не ви обърне внимание. Тогава мускулите се напрягат до крайност и дори забавяте дишането си. Задействана е реакцията „замръзни“.
Или пък си представете среща с горско животно, например мечка. Какво ще направите тогава – ще побегнете или ще замръзнете?
„Хората, които изпитват тревожност, понякога предпочитат да знаят със сигурност, че предстои нещо лошо, вместо да живеят в несигурност“.
Тревожните разстройства
Обикновено, когато причината за тревожността отмине, отминава и самата тревожност. Обаче ако се окаже така, че тревожността се появява често, продължителна е и ви пречи на нормалното функциониране и мислене, най-вероятно вече става дума за тревожно разстройство, което може да се разклони и „разбие“ на няколко други разстройства като психично, посттравматично, обсесивно-компулсивно, социално и др.
Д-р Димитър Пашкулев разглежда всички тези видове тревожни разстройства, как се диагностицират и лекуват в материала „Тревожността – всичко, което трябва да знаем за психичното разстройство на 21-ви век“
Кога се появява тревожността?
В някои случаи тревожността се получава в резултат на прекаляване с храни и напитки, като кофеин, захар, полуфабрикати, дори някои лекарства. Те не влияят само на телесната ни фигура, от което най-често се опасяваме, но и на емоционалното ни състояние, за което рядко или никога не си даваме сметка. Възможно е тревожността да ни е генетично заложена от родителите ни, които също са имали проблем с нея или да се е получила вследствие на някакви психични травми. Основно тревожността обаче е в резултат на:
- Нашето старание да предвидим развоя и изхода от дадена ситуация;
- Може да е придружена от ниско самочувствие и самооценка;
- Страхове и фобии (височини, насекоми, тесни – клаустрофобия, или отворени пространства – агорафобия);
- Тревоги (мисли за опасност или предстоящи лоши неща), страх към бъдещето или да е провокирана от отминали преживявания, при големи промени и т.н.
Всичко това се визуализира като представа, вид сценарий, с мисли от типа на „ами ако“, а не като отделни думи. Тревожността може и да се появи вследствие на травма от много неприятни преживявания или уплах.
Телесни симптоми и реакции на тревожността
Тревожността е състояние с голям интензитет и не засяга само вътрешния ни свят и как се възприемаме като личност. Тя се проявява и чрез телесни симптоми и усещания в тялото. Замислете се как се чувствате, когато сте тревожни и безпокойни. Бъдете сигурни, не изпитвате само напрежение. В помощ за установяване на вашите телесни симптоми и реакции, идват следните примери:
- Чувствате се раздразнителни, изнервени, нетърпеливи, дори изморени;
- Сърцето ви бие учестено, потите се, дишате плитко, изпитвате пристъп на паника;
- Тялото ви ви боли, усещате напрегнатост в някои от частите му (гръдния кош, корема, главата), гади ви се;
- Треперене в крайниците, причерняване, горещи и студени вълни, задушаване
- Разсеяни сте, не успявате да се концентрирате и главата сякаш не е на раменете ви;
- Притеснявате се да вземете решение от страх да не сгрешите;
- Симптомите на тревожност могат да бъдат сходни и с тези на други заболявания – на белите дробове, щитовидната жлеза, сърдечно-съдови проблеми.
Използвани източници:
- Грийнбъргър, Денис, Падески, Кристин – Мисълта определя настроението, София, „Изток-Запад, 2018
- Nmgenomix.com – Отвъд тревогите – кога тревожността е диагноза?
- Д-р Пашкулев, Димитър – Тревожността – всичко, което трябва да знаем за психичното разстройство на 21-ви век
- Ремес, Оливия – Как да се справим с тревожността
- Folk, Jim – Body aches and pains anxiety symptoms
Вижте още по темата:
