by Преди да махна с лека ръка мисълта за наближаващия американски празник Ден на благодарността, който по стара балканска традиция ще е поредният повод за поляризация на мненията, реших да насоча интереса си именно към мястото на благодарността в психичния живот на съвременните хора.
Защо най-мъдрите съвременници не я пропускат в своите послания за добруване. И защо един от моите професори по време на лекции отбеляза, че благодарността е единственият антидот за хедонистичната адаптация.
Що е то хедонистична адаптация?
Tова е процес или механизъм, според който всеки човек има своя „контролна точка“ на щастието, която поддържа на едно и също ниво през целия си живот. Съвсем илюстративен пример е, че ако първата ни шестица в училище ни е донесла умопомрачително щастие с ниво 100 от 100, то при втората шестица ще сме една идея с по-притъпени сетива и ще изпитаме 95 от 100, а при третата ще падне на 90 от 100. Скоро ще свикнем с шестиците и ще ги приемем за даденост, освен ако не ги изгубим трайно. Привикването със стимулите за щастие ни кара да търсим още по-силни, с които отново и отново ще свикваме.
Благодарността като активно и целенасочено действие
Да се върнем на мъдрото твърдение на проф. Румен Стаматов, че единственият антидот на хедонистичната адаптация, е благодарността. Начинът да не се превърнем в хедонистични ненаситници, е да си даваме сметка за нещата, които приемаме за даденост.
Не е достатъчно просто да решим да бъдем благодарни. Оказва се, че е необходимо активно да я практикуваме, за да закрепим мястото й сред нагласите ни за живота. Всеки ден – осъзнато и целенасочено. Например като си водим дневник на благодарността, в който в края на деня да отбелязваме нещата, за които сме благодарни.
Защо всъщност е важно това и какво променя осъзнатото отношение към благодарността?
- Благодарността подобрява физическото ни здраве. Благодарните хора изпитват по-малко болки и съобщават, че се чувстват по-здрави от другите хора, според проучване от 2012 г., публикувано в Personality and Individual Differences. Не е изненадващо, че благодарните хора също са по-склонни да се грижат за здравето си. Те тренират по-често и е по-вероятно да посещават редовни прегледи, което би допринесло за дълголетие.
- Благодарността подобрява психологическото здраве. Благодарността намалява множеството токсични емоции, от завист и негодувание до разочарование и съжаление. Робърт Емънс, водещ изследовател на благодарносттa, е провел множество проучвания за връзката между благодарността и благополучието. Неговo изследване потвърждава, че благодарността ефективно увеличава щастието и намалява депресията.
- Благодарността засилва емпатията и намалява агресията. Благодарните хора са по-склонни да се държат по просоциален начин, дори когато другите се държат по-малко любезно, според проучване от 2012 г. на Университета в Кентъки. Участниците в проучването, които са се класирали по-високо по скалите за благодарност, са по-малко склонни да отмъстят на другите, дори когато са получили отрицателна обратна връзка. Те изпитват повече чувствителност и съпричастност към други хора и намалено желание да търсят отмъщение.
- Благодарните хора спят по-добре. Писането в списание за благодарност подобрява съня, според проучване от 2011 г., публикувано в Приложна психология: здраве и благополучие. Прекарайте само 15 минути, записвайки няколко чувства на благодарност преди лягане, и може да спите по-добре и по-дълго.
- Благодарността подобрява самочувствието. Проучване от 2014 г., публикувано в Journal of Applied Sport Psychology, установява, че благодарността повишава самочувствието на спортистите, което е основен компонент за оптимално представяне. Други проучвания показват, че благодарността намалява социалните сравнения. Вместо да се възмущават на хора, които имат повече пари или по-добра работа (основен фактор за намалено самочувствие), благодарните хора са в състояние да оценят постиженията на другите.
Не забравяйте, че най-голямата емоционална нужда на човек е да се чувства оценен.
Х. Джаксън Браун
