by На 6 октомври се навършват 87 години от рождението на американския психолог и създател на метода на ненасилствената комуникация (ННК) Маршъл Розенберг.
Той развива ненасилствената комуникация през 60-те години на миналия век като инструмент за спиране на сегрегацията в училищата в Съединените щати. Д-р Розенберг се мотивира да помогне на хората да се свържат със собствената си човечност и тази на другите с уважение, състрадание, мир и радост. В продължение на над 50 години пътува неуморно, споделяйки ННК по света. Маршъл Розенберг прекарва последните си години в Центъра по ненасилствена комуникация като посвещава 250 дни годишно в практикуване на метода сред различни групи хора: учители, лекари, военни и дори затворници.
В момента над 500 сертифицирани обучители споделят ННК в училищата, здравеопазването, организации с нестопанска цел, затвори, корпорации, църкви, общности, както и на политическата арена в над 65 държави от цял свят.
Какво е ненасилствена комуникация?
Знаем, че „насилие“ означава да действаме по начини, които водят до нараняване. Наясно сме, че насилието не е само физическо. В голяма част от случаите то присъства в комуникацията. Срещаме го под разнообразни форми – когато осъждаме другите, тормозим ги с думи, имаме пристрастия, обвиняваме ги, сочим ги с пръст, дискриминираме ги, говорим без да слушаме, критикуваме другите или себе си, слагаме етикети, реагираме остро, когато сме ядосани, използваме политическа реторика, отбранителни сме или преценяваме кой е „добър/лош“ или какво е „правилно/грешно“ при хората. Тези примери наистина могат да бъдат наречени „насилствена комуникация“.
Ненасилствената комуникация се основава на принципа на ахимса* – естествено състояние на състрадание, когато в сърцето няма насилие.
Маршъл Розенберг
*ahimsa произлиза oт санскрит и е древноиндийски принцип за ненасилие, който се прилага при всички живи същества.
Обучаващите се в метода на ННК развиват у себе си следните пет основни умения и нагласи:
1. Самосвързване (Self-connection)
Ние се свързваме със себе си и света чрез преживяванията си във вътрешния ни свят. Крайна цел на ННК е това вътрешно място да е изпълнено със състрадание, истина, яснота и мир. За да поддържа самосвързване, ННК предлага на практикуващия да се занимава с ежедневна практика, известна като „Спомняне“ (Remembering). Примерите за запомнящи практики включват медитация, молитва, вдъхновяващи четения, поезия, вдъхновяваща музика и спокойно време сред природата.
2. Искрено изразяване (Honest expression)
Изразяваме се уязвимо и без критика или вина. Разкриваме чувствата и нуждите си и искаме това, което искаме, без да изискваме.
3. Емпатийно присъствие (Empathic Presence)
Слушаме другите с мълчалив ум и отворено сърце. Нашата единствена цел е да се свържем с този, който говори, чрез разбиране на неговите или нейните чувства и нужди, дълбоко и без преценка. Опитваме се да останем съпричастни, дори когато целим да критикуваме, да обвиняваме и други подобни форми на комуникация.
4. Емпатия към себе си (Self Empathy)
Когато вече не сме в състояние да търпим другия човек, когато му се ядосваме, отделяме време, за да се „проветрим“ своята преценка в уединението на нашия ум. Ние се идентифицираме, признаваме и се свързваме с неудовлетворените наши нужди, появили се от това взаимодействие. Позволяваме си да тъгуваме по болката на неудовлетворените ни нужди. Този процес ни позволява да се свържем отново с нашата същност.
Ние използваме състрадание към себе си като си позволяваме първо да се лекуваме вътре в себе си от разочарованието, след което да отпразнуваме удовлетворените нужди или просто да изкачим още едно стъпало по пътя към доброто себепознание.
5. Използване на власт (Use of power)
Опитваме се да влияем на другите в контекста на свързването, а не чрез принуда. Искаме другите да ни помогнат с естествено даване, а не чрез страх, вина, срам, дълг, желание за награда или купуване на любов. Ние се грижим за нуждите на другите като за наши, и ние се ангажираме да търсим решения, които да задоволят нуждите на всички участващи в комуникацията.
Елементите на ненасилствената комуникация
Пет са задължителните стъпки или елементи в процеса на ННК. Когато не ни се получава комуникацията с друг човек, можем да си ги припомним, като си задаваме въпросите към тях:
Съзнание
Свързан ли съм със себе си? Изразявам ли се честно и уязвимо? Слушам ли съпричастно? Оценявам ли нуждите на другите като мои? Ангажиран ли съм да търся решения, които могат да задоволят нуждите на всеки?
Мисъл
Има ли преценка или вина в осъзнаването ми? Аз ли съм ядосан или възмутен в този момент, докато общувам с другия човек?
Език
В казаното от мен има ли критика и обвинение?
Комуникация
Каква е моята невербална комуникация – тонът на гласа ми и езика на тялото – отговарят ли на думите ми?
Използване на власт
Искам ли да подчиня този човек, за да получа, каквото аз желая? Грижа ли се за неговите/нейните нужди като за свои? Открито или прикрито се заявявам? Готов ли съм да остана в диалог, докато не намерим решение, което да е подходящо и за двама ни?
Отвъд идеите за правилно и грешно се е ширнало поле – ще се срещнем там.
Руми
Ако използвам ненасилствена комуникация, никога, никога, никога не чувам какво някой мисли за мен. Никога не искайте да знаете какво мисли някой за вас, така ще живеете по-дълго. Ще се радвате на живота повече. Чуйте истината. Истината е, че, ако някой ви казва какво ви е, то този човек има нужда, която не се задоволява. Чуйте, че ги боли. Не чувайте анализа.
Маршъл Розенберг
Емпатията е уважително разбиране за това, което другите изпитват. Вместо да предлагаме емпатия, често имаме силно желание да дадем съвет или успокоение и да обясним собствената си позиция или чувство. Емпатията обаче ни призовава да изпразним ума си и да слушаме другите с цялото ни същество.
Маршъл Розенберг
Вашето присъствие е най-ценният подарък, който можете да дадете на друго човешко същество.
Маршъл Розенберг
Вместо да играем играта „Да направим живота прекрасен!“, ние често играем играта, наречена „Кой е прав?“ Знаете ли тази игра? Това е игра, в която всички губят.
Маршъл Розенберг
Всяка критика, преценка, диагноза и израз на гняв са трагичният израз на неудовлетворена нужда.
Маршъл Розенберг
Ние никога не сме ядосани заради това, което другите казват или правят. Нашето мислене е това, което ни ядосва.
Маршъл Розенберг
